Онази нощ бе зловеща и студена,
сълзите ми падаха като звезди,
някой ме накара да съм тъжна и сломена
и този някой беше точно ти!

Ръцете ми трепереха от студ
и не можех да ти кажа нито дума.
Усещах между нас, че има смут
и сякаш си бях изгубила ума.

Не можех вече да се боря
за теб и нашата любов,
но не можех просто да заровя
спомена за петгодишната любов.

Видях твоите сълзи
и чух молбата ти да си останем двама.
В тъмното съзрях аз две очи
и разбрах - да те оставя няма.

Сега мисля, че съжалявам за това -
за това, че аз ти дадох втори шанс,
защото не искаш да поправиш онова...
да се поправиш - за това те молех аз.

Но знай - ще съжаляваш, че със мен се подигра!
Не разбираш ли? - Предаваш мен и любовта,
според теб всичко е една игра!
Но помни - ще потънеш в самота...