Обзема ме ярост след всяко падение,

обзема ме лудост и силно крещя.

Някаква болка отвътре гризе ме,

искам да плача, да отмъстя.

Лудост разкъсва моите мисли,

не правя това което правех преди.

Реалност в живота отдавна не срещам,

обзема ме лудост и силно крещя.

С поглед премрежен оглеждам навсякъде,

някак си чужд е за мене света.

Не са мои живота и мислите,

искам на всеки да отмъстя.

Лудост убива всяка надежда,

омраза надига се вътре в мен.

Реалността в живота е вече разкъсана,

а прошката дума непозната от мен.